Формат на публикацията с изображения

Далеч, далеч зад планините на словото, далеч от страните Вокалия и Консонантия, живеят слепите текстове. Разделени, те живеят в Букмарксгроув, точно на брега на Семантиката, голям езиков океан. Край тях тече малка река на име Дуден, която ги снабдява с необходимата регелия. Това е райска страна, в която изпечени части от изречения летят в устата ти. Дори всемогъщото Посочване няма контрол над слепите текстове това е почти неортографски живот Един ден обаче малък ред сляп текст на име Лорем Ипсум реши да замине за далечния свят на граматиката. Големият Окмокс я посъветвал да не го прави, защото там имало хиляди лоши запетайки, диви въпросителни знаци и хитри Семиколи, но малкият сляп текст не я послушал. Тя опакова седемте си версалии, сложи инициала си в колана и се направи на път. Когато достигна първите хълмове на Италианските планини, за последен път се върна към хоризонта на родния си град Букмарксгроув, заглавието на Азбучното село и подлинията на собствения си път - Линейната алея. По бузата ѝ пробяга жалостив реторичен въпрос, след което тя продължи пътя си. По пътя си срещна едно копие. Копието предупреди Малкия сляп текст, че там, откъдето е дошъл, ще бъде пренаписан хиляди пъти и всичко, което е останало от произхода му, ще бъде думата "и", а Малкият сляп текст трябва да се обърне и да се върне в собствената си, безопасна страна. Но нищо от това, което казваше Копието, не можеше да я убеди и затова не мина много време, докато няколко коварни Копиеписеца й устроиха засада.